Продавам продукти под собствения си марка — какви задължения получавам?
Който поставя своята марка на продукт, става производител
Който продукт, направен от друго предприятие, пуска на пазара под своето име или марка, получава със това същите задължения като производителя на този продукт. Това е отправната точка на член 27 от ESPR (Регламент (EU) 2024/1781): не е определящо кой управлява фабриката, а кой име или марка е поставена на продукта или опаковката. За закона няма значение, че действителното производство се осъществява другаде — кой се представя навън като производител, носи и отговорностите, които с това идват. Това е известен принцип от европейското законодателство по продукти и ESPR следва този модел: става дума за това кой дава на продукта неговата самоличност на пазара, не кой управлява машините.
За собствена марка и частна етикета, не за обичайна препродажба
Това правило засяга особено предприятия, които водят частна етикета: оптовик, който нарежда производство на фабрика в чужбина и впоследствие продава продуктите под собственото си име, търговец на дребно, който води собствена марка, или вносител, който премахва името на първоначалния производител от опаковката и го замества със своето име. Във всички тези случаи отговорността, която обикновено лежи на фабриката, се прехвърля към страната, чиято марка е видима за клиента. Това не се прилага за препродавач, който продукт неизменен препродава под името и марката на първоначалния производител — той остава в ролята на дистрибутор, с по-лек набор задължения от производителя. Преломният момент е във въпроса дали собствената марка или собственото име се поставя на продукта или опаковката, не в въпроса кой физически е направил продукта.
Когато това ще се прилага, зависи от групата продукти
ESPR е рамков регламент: член 27 определя кой е производителят и какви са неговите задължения, но какви конкретни изисквания се прилагат към продукт и какво е цифровото производствено удостоверение, се определят отделно за всяка група продукти. За специфична група продукти това влиза в сила само след като за тази група са установени имплементационни правила, които поставят изисквания към продукта и цифровото производствено удостоверение. Точна дата за всяка група продукти не стои в самия член 27 и тази дата се различава и в зависимост от групата продукти. Което е известно: докато за дадена група продукти все още не действат продуктоспецифични изисквания, ролята на производител по ESPR за тези продукти също още не възниква. За продукти, които вече попадат под по-старо законодателство за еколошичен дизайн, могат междувременно да действат други задължения.
Какво това означава за притежателя на марката, на практика
Първата стъпка е да се провери дали собственото име или собствената марка действително се поставят на продукта или опаковката, или продуктът се препродава неизменен под името на първоначалния производител — това разграничение определя дали член 27 се прилага. След това е полезно да се погледне дали групата продукти в въпрос вече попада под продуктоспецифични ESPR-изисквания или ще попада, защото без тези изисквания все още няма задължение за удостоверение, за което да се подготвяте. Ако това е така, вниманието се преместване към връзката със фабриката, която действително прави продукта: притежателят на марката тогава нуждае се от данни за материали, състав и произход, за да отговори на изискванията, и тези данни трябва да дойдат откъде-то. На практика това означава да се сключат договорености със производствения партньор относно това каква информация се доставя, в какъв формат и как остава актуална — защото притежателят на марката е този, над който ще се разправят, не фабриката, която остава анонимна за крайния клиент. След това идва въпросът как тези данни попадат в удостоверение, което отговаря на изискванията, включително QR-кода, който сочи към това удостоверение, и как това удостоверение остава достъпно за периода, определен за това.
Къде това стои: член 27 от ESPR
Това разпределение на отговорност произтича от член 27 на Регламент (EU) 2024/1781, който описва задълженията на производителите и установява, че това, което въвежда продукт на пазара под собственото си име или марка, се счита за производител за целите на тези задължения. Специфичните за продукта изисквания — и следователно момента, в който това поражда действие за конкретна група продукти — произтичат от отделни делегирани регламенти за всяка група продукти, а не от член 27 сам по себе си.
Това, което продава под собственото си име, добре би направило сега да определи кои продукти е дума, кои производствени партии стоят зад тях и кои данни тези партии могат да предоставят — така че да няма забавяне в момента, в който изискванията за съответната група продукти станат конкретни.
На какво се основава това
Самата наредба се намира на EUR-Lex. Ние посочваме справка за всяко твърдение; вие не трябва да ни вярвате.
Какво конкретно трябва да направите
Какво се очаква от вас
Пускането на пазар на продукт под собствено търговско име означава, според ESPR, че самото предприятие се считат за производител — дори ако производството е поверено на трета страна. Член 27 на ESPR (Регламент (EU) 2024/1781) определя свързаните с това задължения. Ако има съмнение дали тази квалификация се прилага в конкретната ситуация, повече информация можете да намерите при Съм ли внос ник или производител според ESPR?.
Гарантиране, че продуктът отговаря на изискванията
Задължението да се гарантира, че продуктът отговаря на приложимите изисквания, лежи на предприятието, което притежава търговското име, а не на фабриката, която е произвела продукта. За предприятие от 10 до 100 служители това практически означава, че в организацията трябва да има лице, което носи окончателна отговорност за съдържанието на паспорта, дори когато лежащите в основата технически данни идват от партньор на производството. Преотдаването на производството не променя това положение.
Съставляне и поддържане на достъпност на продуктния паспорт
Производителят съставя продуктния паспорт и гарантира, че остава достъпен през необходимия период. На практика това означава, че трябва да съществува процес за събиране, проверка и преобразуване на данни от партньора на производството в паспорт за всеки продукт или група продукти. При предприятия, работещи под собствено търговско име, тези данни често идват от трета страна — което изисква допълнително внимание към точността на преобразуваното.Вижте също кой е отговорен за продуктовия паспорт при частни марки.
Поддържане на техническа документация
Освен самия паспорт, член 27 предполага, че лежащата в основата техническа документация е достъпна и може да бъде показана по поръчка. За предприятие без собствени производствени съоръжения това означава, че са необходими договорки с фабриката относно кои документи се предоставят и как дълго остават съхранени — това не е автоматично предвидено в обикновен договор за закупуване.
Предприемане на коригиращи мерки при несъответствие
Когато се установи, че продуктът не отговаря на изискванията, задължението да се предприемат коригиращи мерки лежи на производителя, т.е. на предприятието, под чието търговско име се продава продуктът. Това изисква вътрешен процес: кой в организацията решава за отзив или корекция, и как бързо може да се стартира, ако партньор на производството не отговори незабавно.
Предоставяне на информация на надзорните органи
По поръчка на орган за надзор на пазара трябва да бъдат предоставени информация и документация, които доказват, че продуктът отговаря на изискванията. За предприятие от този размер това означава, че трябва да съществува контактно лице, което знае откъде идват данните и може да ги заяви бързо от партньора на производството, дори ако той се намира извън ЕС — ситуация, която засяга въпроса Мой производител се намира извън ЕС — кой регулира продуктовия паспорт тогава?.
Където нещата се объркват в практиката
Редица ситуации се срещат редовно при предприятия, продаващи под собствено търговско име:
- Партньорът на производството предоставя непълни или остарели данни. Паспортът се съставя въз основа на това, което е предоставено, но никой не проверява дали тези данни остават актуални след промяна в производствения процес.
- Множество търговски имена, една фабрика, един паспорт, който се копира навсякъде. Разликите между варианти — различен материал, различна обработка — не се отразяват в паспорта на всяко търговско име отделно.
- Неяснота относно това, кой в организацията е отговорен. При преемственост или реорганизация знанието относно това откъде идват лежащите в основата данни се теглят, докато паспортът останалия онлайн. Това е особено актуално при какво се случва с продуктовия паспорт, ако моето предприятие бъде поглъщено.
- Продажба чрез онлайн пазарна платформа под собствено търговско име без никой да управлява паспорта. Постои представа, че онлайн пазарната платформа отговаря за това, докато задължението остава при притежателя на търговското име — вижте Какво означава продуктовия паспорт, ако продавам продукти чрез онлайн пазарно място?.
- Неправилни данни се превземат без независима проверка. Когато се открие грешка в паспорта, възниква дискусия относно това, кой е трябвал да я сигнализира — страната, която притежава търговското име, или страната, която е доставила първоначалните данни. Повече информация при кой е отговорен, ако в продуктовия паспорт има неправилни данни.
Какво можете да документирате
За компаниите, които продават под собствена марка, е практично да уредят писмено редица неща, така че отговорността по член 27 да остане управляема в рамките на собствената организация:
- Споразумение с производствения партньор, което включва кои технически данни се доставят, в какъв формат и с каква честота се актуализират.
- Вътрешна информация за това кой в компанията е отговорен за оценяване и одобрение на данните на паспорта преди те да бъдат публикувани.
- Процедура за докладване и коригиране на грешки в паспорта, включително кой информира производствения партньор по този въпрос.
- Договорености относно съхранението на техническата документация, дори когато производството е при външна страна.
- Преглед за всеки вариант на продукт и марка, така че един паспорт да не се използва случайно за множество версии.
- Контролна точка при продажба чрез трети страни или пазарни платформи, така че ясно е, че задължението остава при собственика на марката, дори ако продажбата се осъществява чрез друг канал.
Тези договорености са близо до въпросите, които се появяват, когато в продажбата е включен дистрибьютор или търговец — вижте Какви задължения има един дистрибютор или търговец на продукти? за разграничението между тази роля и тази на самия собственик на марката.
Това не е правна консултация. Тази страница предоставя обща информация за правилата, която регулира тази платформа. Ние не познаваме вашата ситуация. Ако се съмнявате относно вашия конкретен случай, консултирайте се с юрист или с компетентния надзорен орган.
Написано с AI на базата на горните източници, проверено от човек на 2026-08-22. Има ли нещо погрешно? Дайте ми знак — корекциите получават приоритет.